Скъпи форум потребители,

Ако вие искате да се включите активно във форума и да участвате в дискусиите, или искате да започнете своя собствена тема, първо ще трябва да влезете в играта. Моля, регистрирайте се, ако нямате собствен акаунт. Ние очакваме с нетърпение следващото ви посещение във форума! Играйте тук
назад   Zoomumba > Zoomumba - Кът на потребителите > От и за потребителите
Помощ Списък с потребителите Търси Днешните мнения Маркирай темите като прочетени

Отговор
 
Теми - опции мнение
стари 10.06.2012, 12:37   #81
мими75
Форум-херцог
 
Изображение на мими75
 
Регистриран от: 10.04.2011
Мнения: 829
Стандартно

Привет любопитковци! Ето и поредната нова тема посветена на:

ЗМИИТЕ

Влечуги

Класът на влечугите обхваща различни гръбначни, като гущери, крокодили, костенурки и змии. Потомци на земноводните отпреди 340 милиона години, влечугите са се приспособили към сухоземния начин на живот благодарение на изграждането на херметична обвивка., която не им позволява да изсъхват. Кожата им е покрита с люспи от кератин, а температурата на тялото им варира в зависимост от околната среда – събират топлина като се пекат на слънце.
Змиите се славят с лоша репутация, макар че повечето са страхливи, а не агресивни. Тези студенокръвни животни са най – вече сухоземни; някои са дървесни / живеят по дърветата / , други са водни или подземни. Змиите са близки с гущерите и най – вече със семейството на вараните, с които образуват надразреда на змиегущерите. Змиите изглежда са гущери, изгубили крайниците си, но някои видове, като боата, запазват останки под формата на два външни нокътя / шипове/. Лишени от клепачи, очите им са покрити с прозрачни ципи. Повечето не виждат добре, а някои са направо слепи. Все пак някои / американския смок удушвач / притежават остро зрение.

Многобройни семейства

Змиите / ophidias /наброяват 11 семейства и не по – малко от 2500 вида по всички континенти без Антарктида. Разграничаваме 5 големи групи: боа и питони, аспидови / кобри, банги, манги, коралови змии и морски змии/, сем. смокови, сем. отровници/ пепелянки и кротали / и сколекофидиите, или слепите змии. Най – впечатляващите обитават тропическите и екваториалните зони. Те са в покой през сухия сезон и започват активен живот през дъждовния. боа

Разтегателни челюсти и изключителен език

За да поглъщат животни със значителни размери, челюстите и костите на небцето при змиите са свързани с гъвкави връзки. Ето защо те могат да отварят устата си много широко. Насочените им назад зъби им позволяват да задържат жертвата.
Особеното разположение на вътрешните органи позволява на змиите да поглъщат жертвите си цели, даже ако са с голям размер. Издълженото им тяло има от 200 до 500 прешлена според видовете, а дължината им варира от 10 см. до 11м. Лишени от външни уши, змиите все пак са чувствителни към трептенията и звуците с ниска честота. Трахеята, която започва от муцуната, позволява на змията да диша, докато поглъща жертвата си. Бял дроб. При много змии левият дял е атрофирал или несъществуващ. Само боата и питонът запазват и двата дяла. Бъбреците – и двата са от дясната страна. Езикът на змиите е изключително чувствителен орган. При придвижването с него събират информация под формата на микроскопични частици. След това химичните сигнали стигат до органа на Якобсон, разположен в предната част на устата. Така змията може да определи дали се намира в близост до възможна плячка, до хищник или партньор.

Гъвкаво тяло

Много змии са сухоземни и се придвижват, като извиват тялото си на една или друга страна. Водните змии използват същия прийом, за да плуват. Едрите видове / боа, питон/ притежават мощни мускули, позволяващи им да се движат в права линия. Те се опират на силно подвижните си коремни люспи, които приплъзват тялото им напред, но този начин на движение е много – по бавен. Пустинните змии, като рогатата пепелянка и гърмящата змия, са се приспособили към нестабилната повърхност / пясък /. Те се придвижват чрез странични извивания, като изхвърлят напред обърнатата си настрани глава, а това им дава необходимия тласък.питон

Убиване на жертвата

Чрез удушване
Боата и питонът ухапват жертвата си, а след това се увиват около нея, за да я задушат. Те поглъщат първо главата, за да избегнат риска да бъдат ухапани. Когато боата или питонът атакуват по – едри животни, като антилопата, на тях им отнема над 1 час, за да ги погълнат и много дни да ги храносмелят. През това време тялото им се деформира произволно.

Чрез впръскване на отрова
Змията захапва жертвата и я отравя чрез отровните си зъби.
Извадени зъби. Когато влечугото отвори уста, зъбите се изнасят напред. Отровата от торбичката изтича по зъбите през вътрешните канали. Когато челюстите на змията са затворени, зъбите се свиват. Предпазени от обвивка, те се прибират към небцето. Усойниците и кроталите притежават много съвършена система на органите за отравяне. Отровните им зъби могат да будат с дължина от 4 до 4 см. Когато паднат, те се заменят незабавно.

Устойчиви яйца
Подобно на много влечуги, змиите се размножават чрез яйца: те снасят понякога до 80 яйца / боата/. Плодът е обвит в гъвкава черупка, изпълнена със зародишна течност. Някои змии като пепелянката са яйце живородни: яйцата им се излюпват в тялото на майката. Малките са обвити в ципа, от която ще излязат в момента на снасянето. Не съществува истинско майчинство при змиите, само някои видове се увиват около яйцата си и ги защитават до излюпването. Малките от умерените области, родени през есента, не могат да се хранят до пролетта и растежът им спира през този период.

Слепи змии
Някои видове прекарват по – голяма част от живота си в прокопаване на галерии под земята. Тези видове по – скоро приличат на земни червеи.Малката им уста, изцяло лишена от отровни зъби, е неспособна да ухапе човек. Тези слепи животни са безобидни, срещат се във всички тропически области и се хранят главно с червеи и насекоми. Някои са се специализирали и нападат мравуняци и термитници.Тялото им е тънко, покрито с гладки люспи, достигат максимална дължина 80 см. Имат кръгла масивна глава и къса опашка, която напълно определя приспособеността им към подземния живот на копачи.

Неотровните
Боата и питонът, които не притежават отрова, са най – големите змии. Те са около 70 вида, обитаващи всички топли райони. Хранят се с гръбначни, бозайници, птици, които задушават, преди да ги погълнат цели и да ги усвоят много бавно. Смоковете са най – многобройни и най – разпространени / около 2000 вида/, а хранителният им режим зависи от размера им. / от 12 см. до 3, 5 м. /. Повечето от зъбите на смоковете притежават отровни жлези, но са разположени в дъното на устата. Ето защо, те не могат да впръскват отровата си.


изключително рядко срещан питон с 2 глави

Следваща тема: Видове змии

Last edited by мими75 : 10.06.2012 at 12:41.
мими75 не е онлайн   Отговори с цитат
стари 14.06.2012, 12:23   #82
мими75
Форум-херцог
 
Изображение на мими75
 
Регистриран от: 10.04.2011
Мнения: 829
Стандартно

Здравейте отново приятели! Ето го и парадът на:

Видове змии

Кралска кобра / Naja naja /. Това е най – дългата отровна змия / размер над 5 м. /. Тя притежава много характерен силует: с качулка, която се разтваря зад главата й, за да внуши страх на враговете си.

По - страшни от кобрите, дървесните мамби са прочути с пъргавината и агресивността си, подобно на тази зелена мамба / Dendroaspis angusticeps /. Ухапванията им често са смъртоносни.

Мрежовидният питон / Python reticulates /, достигащ до 10м., е най – едрата от азиатските змии. Понякога навлиза в градските зони и дори в къщите.

Въпреки името си, кралският питон / Python regius / не надхвърля 2 м. и е най – миролюбивият от събратята си.

Питонът с*edit**edit**edit* / Pithon seba /, който може да достигне 7м., обитава африканската савана. Местното население се бои от него, защото е агресивен.

Най – известната, боата удушвач / Boa constrictor /, живее в горите от Мексико до Аржентина. Може да достигне до 5 м. дължина.

Относително малка, не надминава 1, 5 м. Предимно дървесна, смарагдовата или кучешка боа / Corallus caninus / живее по дърветата на екваториална Америка.

Анакондата / род Eunectes / може да достигне 11м. дължина, 70 см. диаметър и тегло 500 кг.

Подобно на тази Micrurus frontalis, кораловите змии имат малко тяло, красиво оцветено в червено, жълто и черно. Когато сметнат, че са заплашени, се опитват да скрият главата си в извивка на тялото.

Азиатските бунгаруси / род Bungarus / също са коралови змии, но са много по – едри / 2м. / и по – агресивни от американските си братовчеди.

Тайпанът / род Oxyuranus / живее в Австралия. Тази змия, с размери от 3 до 4 м., е изключително агресивна, а ухапването й почти винаги е смъртоносно.

Смокът от Монпелие / Malpoeon monpessulanus / е най – голямата западноевропейска змия / 1, 5 – 2 м./. Тя се среща в гъсталаците на Южна Франция.

Щитовидната усойница / Vipera aspis / достига от 50 до 70 см. дължина. Тази отровна змия се среща на много места във Франция.

Габонската усойница / Bitis gabonica / може да достигне 2 м. Геометричните рисунки по нейния гръб й позволяват да се скрие в горите.

Тифлопсът / Typhlops vigrescens / e сляпа змия / между 18 и 30 см. /, живееща в Австралия.

Пепелянката / Vipera berus / не надхвърля 70 см., обитава Европа, а също и Централна Азия. Тя е на изчезване поради унищожаването на средата, в която живее.

Водният смок / Natrix natrix /, дълъг 50 – 70 см., е може би най- често срещаната змия в Европа. Отличен плувец, той живее в близост до водата, където се храни главно със земноводни.

Американският кротал / Crotalus cerastes / запазва при всяка смяна на кожата си по един пръстен в края на опашката.Тези последователно разположени пръстени образуват звуковия орган, от който идва името му „ гърмяща змия”.

Само един вид морски змии / сем. Hydrophiidae / плуват в открито море. Те притежават сплесната опашка, която им служи за плавник. Най – дългите достигат 3 м.


Следваща тема: Костенурки

Last edited by мими75 : 14.06.2012 at 13:05.
мими75 не е онлайн   Отговори с цитат
стари 20.06.2012, 12:58   #83
мими75
Форум-херцог
 
Изображение на мими75
 
Регистриран от: 10.04.2011
Мнения: 829
Стандартно

Привет отново приятели! Ето и темата за:

Костенурките
Костенурката е застрашена!!!
Водни и сухоземни
Днес костенурките са най – старите влечуги. Те са се появили преди 200 милиона години, много преди змиите, гущерите и крокодилите. Били са съвременници на динозаврите и са ги надживели. С къща на гръб, едни обикалят с бавни крачки гори, поляни и пустини в умерените и най – вече тропическите области; други ловко се придвижват в езера, реки или океански дълбини. Подобно на всички влечуги, костенурките имат нужда да регулират температурата си и изпадат в летаргия в страните, където има зима.

С къща на гърба
Уникална в животинския свят, корубата на костенурката е съставена от 2 свързани помежду си части. Гръбната предпазва гърба: другата – нагръдника – пази корема. Цялата коруба представлява броня, изградена от около 60 костни плочки. Гръбните израстъци, покрити с големи люспи, са споени с ребрата и прешлените. Корубата се е развивала според начина на живот на различните видове. При сухоземните костенурки, тя е станала по – лека благодарение на изтъняването на костите. Водните притежават по – гъвкава и по – еластична коруба, за да могат по – добре да плуват.

Видове
Класификация
Разграничават се 2 големи групи: скритошийни, които движат врата си вертикално и прибират напълно главата си, и страничношийни, движещи шията си хоризонтално и неспособни да си приберат главата напълно.

Дългошиеста костенурка / Chelodina longicollis /
Леопардова костенурка / Testudo pardalis /
Европейска блатна костенурка / Emys orbicularis /
Голямоглава костенурка / Platysternum megacephalum /
Костенурка – алигатор / Macrochemys temminckii /
Слонска костенурка
Американски тинести костенурки
Червенобуза костенурка
Tryonyx – вид меки костенурки, с почти плоска коруба, представляваща втвърдена кожа, мека отстрани, и много дълга шия. Често доста едри, но много бързи и ловки.Срещат се в реките на Азия, Африка и Северна Америка. Преследвани заради вкусното им месо.

Повечето от костенурките са водни. Живеят и в моретата, но главно в сладки води, подобно на семейство Еmydae обхващащо 90 вида или 1/3 от днешните костенурки. Представителите му живеят главно в Северна Америка и Югоизточна Азия, по рядко в Европа.
7 познати вида морски костенурки са част от семейство Chelonioidae. Снабдени в повечето случаи с хидродинамична коруба, те се придвижват във водата благодарение на предните си крайници, развили се като плавници, а задните им крайници им служат главно като кормило. Друга особеност: те имат вторично небце, което им позволява да си отварят устата за хранене без водата да навлиза в белите им дробове. Така те са принудени редовно да излизат да дишат на повърхността. Както много други морски животни, костенурките плачат със солени сълзи!!! Така те отделят излишните соли, съдържащи се в организма им.
Съществуват 40 сухоземни костенурки по света. Срещат се главно в горещите области.

Дишане с краката
Твърдостта на корубата пречи на костенурките да дишат с движения на торакса като бозайниците. Вдишването и издишването на въздуха с белите дробове се извършва чрез издължаването или свиването на крайниците им, свързани чрез мускули с дихателния апарат. Водните костенурки дишат и през кожата, чрез стените на гърлото, както и чрез ципести мехури, разположени около клоаката / общ отвор на чревния, отделителния и гениталния апарат /.Устата също е специфична: челюстите нямат зъби, но са обвити с рогово вещество, което оформя човка.


Меню от месо и зеленчуци
Много бавни, за да ловуват, сухоземните костенурки са главно вегетарианки. Треви, листа, кълнове и плодове съставляват всекидневната им храна. Все пак те се хранят и с умрели животни. Много от водните са всеядни: ядат ракообразни, водорасли, насекоми, жаби, риби, сюнгери. Повечето се задоволяват да отворят уста и да всмукват водата, за да задържат плячката си, докато други дебнат жертвата си. Маскирани в черупките си с ракообразни шарки и цветове, те чакат търпеливо преминаването на жертва, която ловко поглъщат.

Голяма продължителност на живот и мудност
Затруднени от корубата си, сухоземните костенурки се придвижват много бавно: с няколко метра в час. Благодарение на крайниците си като плавници водните костенурки са много по – бързи. Скоростта на внушителната кожеста костенурка може да достигне 36 км. / ч. Но легендарната мудност на сухоземните костенурки обяснява може би изключителната им продължителност на живота. Макар, че водните живеят между 40 и 75 г., някои сухоземни надхвърлят век. Една костенурка от Сейшелските острови, донесена от остров Мавриций през 1776г. от френски пътешественик, е починала през 1928г. след 152г. прекарани в плен. Тъй като не е била малка при пристигането си, възможно е да е живяла около 200 г. !

Размножаване
Разликата между мъжкия и женския индивид рядко е съществена, до такава степен, че са трудно различими от неспециалист. Но в размножителния период поведението на мъжките се долавя ясно, защото те правят знаци на партньорките си. При сухоземните костенурки битките са много чести, а бъдещият баща ухажва „ красавицата си” по странен начин: нанася и леки удари с глава. По време на половия акт някои видове, обикновено по – едрите, издават впечатляващи звуци. При водните костенурки любовният танц е по – разнообразен. Плувайки под вода и на повърхността, бъдещите родители си тъкрат брадичките и муцуните.
Броят на яйцата, които снася женската зависи от размера на животното: от 1 до 4 при дребните видове, 100 при по – едрите. Но почти всички изоставят яйцата на съдбата им.

От джуджета до великани
Най – дребните костенурки едва надхвърлят 10 см., като сухоземната Homopus signatus или клемидата на Мюленберг / Clemmys muhlenbergii / воден вид от Североизтока на САЩ. Гигантската костенурка от Галапагос / 1, 40м. 250 кг. / е най – внушителната от сухоземните видове. Но рекордът във всички категории принадлежи на кожестата костенурка, която може да стигне до 2 м. и 900 кг. Растежът на едрите костенурки може да продължи през целия им живот, докато този на дребните видове спира след няколко години.

Следваща тема: Крокодили / ще бъде качена след 20 юли /

Last edited by мими75 : 20.06.2012 at 13:16.
мими75 не е онлайн   Отговори с цитат
стари 28.06.2012, 09:30   #84
desi23
Форум-комисар
 
Изображение на desi23
 
Регистриран от: 20.05.2011
Мнения: 576
Стандартно

Зеброиди е общото название на всички хибриди на зебрата. Те се получват в резултат на кръстосването на мъжка зебра с друг представител от същото семейство – магаре, кон или пони. Техните наименования са съответно зебраре, зеброкон и зеброни. Тези уникални животни имат структурата на тялото на женската, а от мъжкия са наследили райетата, като те не покриват цялото тяло.
Дзо е животно хибрид, получено при кръстосването на як с домашна крава. Резултатът е животно, което е много по-голямо от кравата и яка. Всички женски родени от този вид са фертилни, т.е могат да имат потомство. За разлика от женските, мъжките не могат да имат наследници. Дзо се среща най-често в Тибет и Монголия, където се използва за работа, тъй като е много по-силен от своите родители.
Кама е получена в лабораториите в Дубай, с кръстосването на лама и мъжка едногърба камила. Камите се раждат само в резултат на изкуствено оплождане, тъй като разликата в размерите изключва естественото междувидово размножаване. Целта на учените е била да създадат животно, с размерите и издръжливостта на камилата и приятния темперамент и повечето количество вълна на ламата. Всички ками могат да имат потомство. Те имат къси уши и дълга опашка като камилите, но раздвоено копито, както при ламите, и най-важното – нямат гърбици.
Полярното гризли е получено с кръстосването на гризли и бяла мечка. Въпреки близкото си генетично свойство, двата вида мечки обикновено се избягват в естествени условия. През април 2006 г. обаче, ловци застреляли на о-в Банкс в Северозападните територии на Канада странна на вид мечка, чийто ДНК-тестове, извършени от биогенетиците на организацията Wildlife Genetics International в Британска Колумбия, потвърдили, че животното е родено в естествени условия от майка-полярна мечка и баща-гризли. Учените смятат, че причината е, че при топенето на ледовете белите мечки са се преместили по на юг, в територията на гризлито. Полярните гризлита са фертилни.
Тигона е по-малък по размери от родителите си. На тегло тигонът достига до 180-200 кг. Мъжките лигри и тигони са безплодни, докато женските могат да имат потомство. Женските лигри могат да се сношават с тигри, и да раждат тилигри, или с лъвове, и в този случай да раждат лилигри.
desi23 не е онлайн   Отговори с цитат
стари 17.07.2012, 12:34   #85
мими75
Форум-херцог
 
Изображение на мими75
 
Регистриран от: 10.04.2011
Мнения: 829
Стандартно

Здравейте отново приятели! След малка пауза, дойде отново времето за поредните любопитни факти!


Крокодилите
Семейство – крокодили
Видове:
Нилски крокодил: Crocodylus niloticus
Блатен крокодил:Crocodylus palustris
Морски крокодил:Crocodylus porosus
Алигатор от Мисисипи: Alligator mississippiensis
Очилат кайман:Caiman crocodylus
Малък кайман: Paleosuchus
Гавиал от Ганг;Gavialis gangeticus
Ръст: от 1.20 до над 7 м.
Тегло: от 400кг. до 1 тон
Размножаване: полова зрелост: между 7 и 10 год.
Бременност: от 2, 5 до 3 месеца
Брой на яйцата: от 10 до 80 според вида
Продължителност на живота: до 70 години
Храна: месоядни / насекоми, риби, птици, земноводни, бозайници /

История на семейството
Животните с „ праисторически” произход, които оформят днес разреда на крокодилите, са най – големите, най – тежките и най – развитите влечуги. Разпределени в 3 големи семейства, те се срещат най – често по речните брегове и в тропическите влажни зони на всички континенти, както и на някои океански острови. Алигаторите населяват Новия Свят и Китай. Крокодилите, които се отличават от алигаторите по четвъртия зъб на долната си челюст, видим дори при затворена паст, имат по – обширна зона на разпространение. Именно в тази група се срещат най – едрите представители. Последното семейство – това на гавиалите, а само с един представител – гавиалът от Ганг.
Привърженици на водата
При тези полуводни животни очите, ушите и ноздрите са разположени на върха на главата, като им позволяват да остават почти напълно потопени и да наблюдават околността. При потапяне ноздрите и ушите се затварят с клапи, а очите се предпазват от трети клепач: ципа, която се движи хоризонтално. Според размера си крокодилът можа да остане под вода, без да диша от 40 мин. до 1 час. Крокодилите имат „второ небце”, което им позволява да си отварят устата под водата, като продължават да дишат с външните си ноздри. Те са изолирани от устната кухина с клапи от мека тъкан.нилски крокодил


Гълтачи на камъни! Често се откриват камъни в стомаха на нилските крокодили. Наистина изглежда, че тези влечуги ги гълтат, за да се потапят по – лесно!
Домашен любимец! Римските императори са използвали крокодилите за представления, а някои са ги отглеждали като домашни любимци!
Дълго чакане! Крокодилите имат остри зъби, които, макар и редовно сменяеми, не са създадени за разкъсване и дъвчене на месото. Крокодилите трябва да завличат жертвите си на дъното и да чакат те да се разложат, за да ги разкъсат.

Покажи ми муцуната си
Дължината и широчината на муцуната зависят от хранителните навици на крокодилите, които се отличават при различните видове. Най – големите, като нилския или блатния крокодил и алигатора са с къса, широка и сплесната муцуна: те се хранят с разнообразна храна, като риба, птици и разнообразни бозайници / маймуни, антилопи и др. /. Други видове, като гавиалът и крокодилът от Ориноко, са с дълга заострена муцуна, удобна за улавяне на риба, която те много обичат.
очилат кайман
Търпелив...
Търпелив и хитър, крокодилът дебне плячката си си неподвижен. Кожата му в кафяви, зелени и черни тонове му осигурява идеална маскировка във водата и сред тревите. С чувствителния си слух и проницателно зрение, той чака някое животно да дойде да пие вода, често по здрач. Внезапно нападната, дребната жертва се поглъща веднага. Когато става въпрос за едри бозайници, крокодилът ги завлича в дълбоки води, стиснал ги със здравите си челюсти и ги удавя, като се завърта около себе си многократно.
... или агресивен хищник
Все пак някои видове проявяват по – малко търпение и преследват активно жертвите си. Нилският крокодил, който се храни с риба, птици или копитни / биволи, гну и др. /, е особено агресивен. Когато жертвата е в обхвата му, той използва цялата сила на опашката си, за да я зашемети, преди да я захапе със страшните си челюсти.

Крокодили и хора
Нападащи стадата и понякога хората, крокодилите отдавна предизвикват страх и преклонение. Това двойно чувство е преминало през вековете. В древен Египет нилският крокодил се е подвизавал под името Собек. Хората му се молели преди преминаване на стадо през брод. Даже му е бил посветен град: Крокодилополис. Появява се в сцени, описващи лова, на които той е обект. В много други области на света / Индонезия, Индия, Пакистан и в голяма част от Африка / хората са го издигнали в култ.

Застрашени крокодили
Кожата на крокодилите, много ценена за луксозни кожени изделия / чанти, колани и обувки / е причина за интензивното им унищожаване. След Втората световна война тази дейност особено много се активизира, като застрашава днес всички видове крокодили. Наложи се да се изградят природни резервати, за да се съхрани най- вече застрашеният гавиал. В тези охранявани територии яйцата се събират, малките се отглеждат на сигурно място и се пускат на свобода, когато достигнат размери, достатъчни да се защитават сами от многобройните хищници. Изградени са също стипанства за отглеждане на крокодили, за да не се намалява много популацията в природата.

Следваща тема: Китове

Last edited by мими75 : 17.07.2012 at 12:49.
мими75 не е онлайн   Отговори с цитат
стари 18.07.2012, 12:45   #86
мими75
Форум-херцог
 
Изображение на мими75
 
Регистриран от: 10.04.2011
Мнения: 829
Стандартно

Привет отново! Малко неочаквано, но заради предстоящото събитие реших да избързам с темата за:

Китовете
Разред: китоподобни
Подразред:беззъби китове
Семейства / Видове/: има 3 семейства китове: сиви / само сивият кит /, бели / гренландски кит, черен кит, кит – пигмей/; ивичести или финвали / обикновен финвал, син финвал, финвал на Рудолфи, финвал на Брайд, малък финвал, гърбат кит /
Размер /тегло:
От 5м. и 3 тона / кит - пигмей /
До 28м. и 120 тона / син финвал /
Размножаване:
Според вида по едно малко на 1, 2 или 3 години
Дълголетие:
От 80 до 100 години
Храна:
Планктон, ракообразни, риби

Въпрос на семейства
Китообразните с е делят на две групи: такива с балени / китове финвали, ивичести китове / и други със зъби / кашалоти, делфини, морски свине.../. Истинските или подразред беззъби китове имат балени и образуват 3 семейства: бели, сиви и ивичести китове. Тези огромни бозайници, най – едрите на планетата / 120м. за синия финвал / живеят във водата, макар че дробовете им се нуждаят от въздух. Обитават умерените и студените морета, където намират изобилие от храна. Повечето от финвалите живеят във всички океани. Гренландският кит обаче обитава само арктическите морета, а сивият – Северния Тихи океан.кашалот

Истинско сито
Китовете се хранят с риби, калмари и крил, животински планктон от миниатюрни скариди. Някои, като синия финвал, са много капризни и се хранят само с крил; други, като финвалите на Рудолфи – с ракообразни и риба. Всички процедират по един и същи начин: поглъщат огромни количества морска вода заедно с плячката. След това с помощта на езика изтласкват водата през балените, които задържат храната. Изхранването и размножаването са едни от главните мотиви за миграцията на китовете.

Далечни пътешественици
След миграция от 6000 до 8000км., китовете се намират през лятото в студените полярни води. Там те наддават, като поглъщат тонове от изобилния по това време крил. След това прекарват студения сезон в умерените или тропически морета, където женските раждат обикновено по едно малко след близо година бременност. Майката инжектира в гърлото на китчето много хранително мляко. Малкото поема между 50 и 60 л. Мляко на ден в продължение на 6 месеца до 1 година. Майката много се грижи за малкото, което се отделя от нея на една или две години.

Сивият кит
Той е единственият, който се храни с организми от дъното на морето / крабове, миди.../, като прецежда тинята. Този кит от Северния Тихи океан предприема дълги сезонни миграции. Прекарва лятото в Арктика и идва през зимата да се размножава в топлите води на Калифорнийския залив. Сивият кит се съвкуплява по пътя си на юг. Женската ражда по едно малко на всеки две години. При раждането си то е дълго 5м. и тежи 500кг.

Големи музиканти
Някога песента на китовете измъчвала моряците: те мислели, че тя е на морските сирени, които искат да ги завлекат на дъното на океана. Дълго време биолозите отказват да приемат, че китовете могат да пеят. Но в началото на 50 – те години в морето при Бермудите бяха направени първите записи на това пеене. Най – характерните звукове изглежда служат за общуване: например за определяне на територия. Свързани също с размножаването, тези звукове са доловими на големи разстояния.

Истинска оперна дива
От всички китообразни гърбатият кит издава най – сложните звукови откъси, като навързва ридания, стонове, ръмжене, въздишки, скърцания или цвъртене. Всеки индивид се разпознава по гласа и по особените теми, които се променят с времето. Едно пеене може да трае 10 минути, след това да се повтаря понякога в продължение на часове. Изглежда, че всички възрастни от този вид могат да пеят, но мъжките са особено талантливи. Гърбатите китове пеят много по време на размножаването.гърбат кит

Странни гости
Китовете имат „ въшки”! Това са ракообразни, които образуват втвърдявания като брадавици. Тъй като тези паразити не се натрупват на едно и също място при различните видове, те дават на специалистите точен критерии за разпознаването на китовете.

Загадъчен език: скокът
Гърбатият кит е и добър спортист. Той успява да изхвърли десетина пъти поред 30 –те си тона извън водата, като прави мощни и елегантни скокове. Да си представим 400 души да скачат едновременно! След това пада по корем или гръб. Много обяснения се дават за скоковете на китовете: сватбено парадиране, средство за общуване, техника за събиране на рибните пасажи, метод за отърваване от паразитите, игра, демонстрация на сила...

Дишането
Като бозайник, китът трябва да се изкачва на повърхността, за да диша. Той изхвърля мощно въздуха от дробовете през „пръскалата”, а после вдишва. След кратка пауза той повтаря многократно операцията, преди да изчезне. Когато животното отвори пръскалата, за да издиша, влажният и топъл въздух се кондензира над водата и образува фонтан от капки. Височината и формата на фонтана зависят от вида. Така гренландският кит издишва две струи, а гърбатият – ниска дебела струя.

Рекорди
Някои китове могат да останат под вода до 80 мин., без да дишат! Финвалът пък може да се гмурне до 500 м. дълбочина!

Защитени животни
Враговете на кита са два: голямата косатка от семейството на делфините и ...човекът. Ловът на китове съществува от векове: изглежда, че баските и ескимосите са първите китоловци. Но две по – скорошни открития, моторният кораб и харпунното оръдие, увеличиха лова на китове. Днес някои видове почти са изчезнали от обитаваните от тях територии, а други са сериозно застрашени. Те вече са сред защитените видове. Все пак стотици екземпляри се убиват всяка година.

Инструменти за изследване
Дълго време научното наблюдение на китовете е било трудно. Наистина тези животни прекарват от 5 до 10 % от времето на повърхността, а много от тях живеят в открития океан. Днес специалистите разполагат с нови техники. След разпознавателни снимки те правят биопсии. За целта те се доближават до кита с лека лодка и забиват до гърба му плавник стрела с кух връх, с който вземат проба от кожата и мазнината. Пробите, анализирани в лаборатории, позволяват да се опознае добре животното и да се определи полът му. Днес вече е сигурно, че ако два кита плават заедно, то това е семейна двойка. Скоро ще може да се определят генетичните връзки между групите китове в една и съща зона.

И ако всичко това знание за китовете ви хареса, непременно прочетете книгата от Херман Мелвил „ Моби Дик” – една от най вълнуващата история за китове!

Следваща тема: Акули

Last edited by мими75 : 18.07.2012 at 12:52.
мими75 не е онлайн   Отговори с цитат
стари 22.07.2012, 14:14   #87
geri861986
Активно пишещ
 
Изображение на geri861986
 
Регистриран от: 23.06.2011
Мнения: 142
Стандартно Ехидна

Ето малко информация и от мен,нещичко за ехидните: Класификация царство: Animalia Животни тип: Chordata Хордови подтип: Chordata Гръбначни надклас: Tetrapoda Четирикраки клас: Mammalia Бозайници подклас: Prototheria Първични разред: Monotremata Еднопроходни

ЕхидниЕхидните (на латински: Tachyglossidae) са от клас бозайници. Срещат се в Австралия, о. Тасмания и Нова Гвинея. Принадлежат към разред еднопроходни и също като другия представител на този разред — птицечовката — женската снася яйца, след което кърми малките. Тялото ѝ наподобяващо таралеж е покрито с дълги бодли и косми, човката и е удължена, за да може да достигне мравките, термитите, червеите и ларвите, с които се храни. Семейството съдържа два рода с 4 актуално съществуващи вида.Характерни особености


Ехидните са бозайници. Те са типични сухоземни животни. Активни са предимно нощем, през деня почиват. Срещат се в Австралия, о-в Тасмания и Нова Гвинея. Принадлежат към разред еднопроходни и също като другия представител на този разред — птицечовката — женската снася яйца, носи ги от 7 до 10 дни в коремната си торба. Новороденото достига едва 12 мм дължина и ближе млякото, стичащо се от млечните жлези. След 6-8 седмици малките са дълги вече 10 см и майката ги крие в гнезда. Наблюдава се появата на бодли. Тялото им е наподобяващо таралеж. Ехидните използват бодлите си за защита — подобно на таралежа те могат да се свиват на кълбо. Човката им е удължена, за да може да достигне мравките, термитите, червеите и ларвите, с които се храни. Семейството съдържа два рода с 4 актуално съществуващи вида. Ехидните живеят повече от 50 години.
Както при птицечовките така и при ехидните — всички проводи (яйцепроводи, семепроводи и пикочопроводи) на животното се свързват в един — клоака. Мозъкът на ехидната е по-добре развит от този на птицечовката. Тези животни имат много добър слух и лошо зрение, усещат всяко сътресение, имат добре развито обоняние.
Ехидните се хранят предимно с мравки, термити, други насекоми, дъждовни червеи и, за разлика от птицечовките, могат да не се хранят дълго време (до 1 месец). Намирайки насекомо, ехидната изхвърля своя дълъг, тънък и лепкав език, с който хваща плячката. Те поглъщат камъчета, които им помагат в храносмилането, подобно на птиците.

Last edited by geri861986 : 22.07.2012 at 16:54.
geri861986 не е онлайн   Отговори с цитат
стари 26.07.2012, 13:47   #88
geri861986
Активно пишещ
 
Изображение на geri861986
 
Регистриран от: 23.06.2011
Мнения: 142
Стандартно хайде сега малко информация и за птицечовката

Птицечовката (Ornithorhynchus anatinus) е малък плаващ бозайник. Ендемит на територията на Австралия, като се среща само в източната част на континента. Един от четирите оцелели представители на разред Еднопроходни, като видовете от този разред са единствените бозайници, които дават потомство като снасят яйца. Птицечовката е единственият оцелял представител на семейство Птицечовкови (Ornithorhynchidae) и на рода Птицечовки (Ornithorhynchus). Намерени са обаче фосили на близки нейни роднини, като някои от тях са класифицирани в род Птицечовки (Ornithorhynchus). Отровна, снасяща яйца и с човка, тя е смятана за един от най-странните видове бозайници.
Общи сведения

Имат човка и снасят яйца. Яйцепроводите, семепроводите и пикочопроводите завършват в клоака. Хранят малките си с мляко, но млечните им жлези нямат сукални зърна. Гъстата, кафява космена покривка не пропуска вода и обхваща почти цялото тяло без човката и краката. Тя им помага да издържат на ниската температура на водата. Човката не е като на птиците, а е сравнително мека и чувствителна. Живеят около 10-15 години. Дължината на тялото е 60 см, като мъжките са малко по-големи от женските. От тези 60 см около 15 см се падат на лопатовидната опашка. Мъжките тежат около 2 кг, а женските 1 кг. Въпреки еднаквата дължина, мъжките са два пъти по-тежки от женските. Имат по пет пръста на всеки крак, които са свързани с плавателна ципа. Хранят се главно с червеи, гъсеници и ларви. Във водата птицечовката е в стихията си. Подобно на видрата и бобъра, тя показва невероятно изящни движения при плуване. На сушата обаче е тромава и мъчноподвижна.
Местообитание


Обитават речните крайбрежия в планините. Жилището е разположено в стръмните брегове, а главният вход се намира под водата. Рядко излизат извън повърхността на водата, снасят яйцата си по речните брегове. Женската снася 1-2,по-рядко 3 яйца.

Last edited by geri861986 : 26.07.2012 at 13:51.
geri861986 не е онлайн   Отговори с цитат
стари 26.07.2012, 14:05   #89
geri861986
Активно пишещ
 
Изображение на geri861986
 
Регистриран от: 23.06.2011
Мнения: 142
Стандартно Дивото куче Динго

ЗАГАДЪЧНА история Дивото австралийско куче динго се счита за една от най-древните породи кучета. Всъщност въпросът и днес е спорен защото в обичайните зоо класификации дивото куче динго е отделено в собствени подвид от семейство Canidae: Canis familiaris dingo.
(Затова и го представяме тук - в секцията "Роднините".)
Известният зоолог и писател Бернард Гжимек пише в книгата си „Четириногите австралийци”: „Вече повече от 100 години около кучетата динго се водят спорове. Кои са те? Истински диви кучета, подобни на вълците от Северното полукълбо или са сродни със смелите петнисти хиеновидни кучета в Африка? А може би просто са потомци на подивели домашни кучета? ... По строежа на зъбите и костите е невъзможно динго да бъде отличено от домашните кучета, няма и някакви други особени признаци, които да отличават тези животни от домашните кучета...”.
Родословието на динго действително е пълно със загадки. Според последните генетични изследвания, това куче не може да бъде аборигенно за Австралия! Някои учени считат, че то е дошло на Зеления континент с азиатските преселници преди около 4 000 години. В труднодостъпните райони на Индонезия и днес живеят местен вид диви кучета – (вероятни - б.р.) предци на динго. Други твърдят, че прародителите на динго са били китайските домашни кучета, които са дошли в Австралия от Южен Китай преди около 6000 години. Трети считат, че динго произхожда от индийските вълци и кучетата париа, тъй като по физически особености то много прилича на тях. Вероятно то е попаднало на отдалечения континент заедно с мореплаватели от Индия. Дивото куче динго е със средна големина, със здраво мускулесто тяло, с рижо жълтеникава козина, глава с остра муцуна, къси уши и пухкава опашка. При някои ушите им са съвсем изправени, при други – висящи, по различен начин е извита и опашката им. Рядко, но се срещат и екземпляри с черна, тъмно кафява, бяла и петниста козина.
Дивите кучета динго правят своите леговища в пещери, ями или сред корените на големи дървета. За потомството се грижат и двамата родители. Майката кърми малките 4 месеца. Когато навършат 5 месеца, започва да ги учи на ловуват малки гризачи и зайци. На 1 година младите динго вече участват наравно с възрастните кучета в лова на едри млекопитаещи.
Умни, предпазливи, подвижни, притежаващи прекрасно зрение и слух, динго предпочитат да живеят на семейства или малки групи. Всяка група заема и охранява своята щателно маркирана територия. Но понякога кучетата се обединяват, за да си помогнат в лова на кенгуру. Големите глутници нанасят вреди на фермерските стопанства.
В Австралия дивото куче динго е враг на всички овцевъди. Те го преследват и безмилостно го унищожават. А заедно с него „прочистват” и съвсем безвредната червено-кафява овчарка, която много прилича на динго.
В края на 19 век по молба на отчаяните фермери била изградена огромна ограда с дължина 5 531 км около пасбищата на Куинсланд, Нови Южен Уелс и Южна Австралия. Необходимостта от такава „противодингова” бариера днес бурно се оспорва
, тъй като хищниците все пак успяват да откриват начини да заобикалят това препятствие. Освен това самите фермери страдат от огромните разходи, които поглъща поддръжката на тази гигантска „китайска стена” защото вълците, кенгурутата и птиците ему постоянно разкъсват мрежестата ограда.
Походът на фермерите срещу дивото куче динго с отрови, оръжия и капани развълнува и възмути австралийските любители на дивата природа. Кампанията, организирана от тях, постави дивото куче динго в центъра на вниманието. Много учени заговориха за важността на екологичната ниша, заемана от австралийското диво куче: ако динго бъде унищожено, кенгуруто ще унищожи всички пасбища и ще нанесе непоправими щети на овцевъдството. Според изчисленията на зоолозите, овцете са само 7% от храната на динго. Основната му храна са кенгуру, плъхове, торбести мишки, опосуми и торбестите бурсуци.
През 80–те години на 20 век бе поставено началото на киноложкото увлечение по дивите кучета динго и се наложи австралийците да променят своето мнение за динго като хищник и паразит. Зоопарковете в Европа и Америка пожелаха да имат диво куче динго сред своите животни. Европейските и американските развъдчици на кучета започнаха да отглеждат динго в развъдници. Да притежаваш австралийско диво куче се превърна в символ на престиж и цената на малките кученца много се повиши.
Във Франция и Испания динго участва в изложби и побеждава другите представители на семейството. В Швейцария вече е разработен официален стандарт на австралийското куче динго.
В Австралия пък се появиха развъдници, където се отглеждат кученца за тези, които биха искали да „осиновяват” диво куче. Динго
с лекота се поддава на опитомяване и изглежда съвсем дружелюбно като постоянно демонстрира уважение и любов към собственика си, към когото се привързва с цялата си душа и даже започва да защитава дома и децата му от възможни опасности. Но нито един фермер не би рискувал да остави през нощта динго в обора при овцете. Та нали древният ловен инстинкт може да се пробуди във всеки момент!
Много австралийски развъдчици използват дивото куче динго при създаването на изцяло австралийски пастирски породи кучета като келпо или хилер чрез кръстоска с шотланската овчарка (коли). Повече за симпатичното келпи можете да прочетете в секцията „Разказахме ви”.
Веселото, палаво и интелигентно динго не се нуждае от особени грижи. Не е претенциозно за храна и е устойчиво на болести. Прекрасно се разбира с другите кучета. Отличителната му особеност е липсата на звънкия лай. То може само да вие и да ръмжи.
Подобно на опитомените вълци, това е куче за един собственик. Принципно не понася смяна на собственика. Или бяга, или гасне от тъга и умира. Както и другите кучета, при продължително отсъствие на контакт с човека бързо подивява.
Динго е своебразно вторично подивяло куче, което е единствено по рода си в дивата фауна на Австралия. Независило как е попаднало на континента, там то е открило най-прекрасните условия за обитаниe – много дивеч, пълно отсъствие на врагове и кон*edit**edit**edit*енти – и много бързо се е размножило и разселило навсякъде.
Динго е куче със средна големина. Има стройно тяло, силни прави крайници, пропорционална глава с изправени уши и не много дълга пухкава опашка. Козината му е гъста, не не дълга, доста мека. Типичната окраска е ръждиво рижа или рижо-жълтеникава, с бяла козина в долнача част на лапите и края на опашката.
Динго живее предимно в откритите равнини или редките гори.
Женската ражда от 4 до 6 малки. Те се раждат в дупки или в естествени убежища в гората или сред скалите. Мъжкият също участва във възпитанието им. Чистокръвното динго не лае, а само джафка и вие. Отличните ловни качества и красивата външност на дивото куче динго не веднъж са изкушавали хората да се заемат с одомашняването му. Но дори възпитаните от мънички динго са толкова недисциплинирани и непредвидими, че е почти невъзможно да се отглеждат у дома.
Динго с лекота може да бъде кръстосвано с домашни кучета.
През 1958 г. в горите на Нова Гвинея е открито диво куче, което много прилича на динго, но е по-дребно на ръст. Класифицирано е като Canis dingo hallstromi. За съжаление и днес няма никаква информация за биологията на това куче.
geri861986 не е онлайн   Отговори с цитат
стари 01.08.2012, 13:19   #90
мими75
Форум-херцог
 
Изображение на мими75
 
Регистриран от: 10.04.2011
Мнения: 829
Стандартно

Привет отново и от мен! Тъй като е лято, продължавам още малко с морските животни! Ето и темата за:

Акули

Подразред: Същински акули / с хрущялен скелет /
Видове: почти 370
Размер и тегло: от 24см. до 2 кг. / пигмейска котешка/
до18м. и 12 тона / китова акула /
Размножаване: едни видове са живородни, други снасят яйца, а някои са даже мътещи във вътрешността си.
Продължителност на живота: различна според вида
Храна: най – едрите са хранят само с планктон. Другите в по – голямата си част са рибоядни
Скорост: до 40км/ч.
95км/ч. при синята акула
Дишане: чрез хриле
Социален живот: единаци, но се струпват много, когато храната е изобилна


Акули във всички морета по света

На френски акула е requin - идва от реквием / заупокойна молитва в католическата литургия /.
От появата на предците им преди 400 милиона години, акулите са се разпространили във всички морета. Повечето не обичат твърде топлите води. Много тропически акули прекарват зимата до екватора, след това мигрират на север или юг в по – хладни води. Някои, като гренландската акула, са се приспособили към ледените води на полярните морета. Акулата булдог може даже да живее в сладки води и изкачва понякога течението на реки, като Амазонка в Южна Америка, изминавайки над 3000км.!

Китовата акула е напълно безобидно животно, въпреки впечатляващите си размери. Много спокойна, понякога тя се оставя да бъде яздена от водолази.
Всъщност, акулата съвсем не е такава, каквато я описват във филмите, книгите и т. н. Нападенията над хора са много редки – стотина годишно в целия свят!

Черен дроб, вместо пояс
За разлика от рибите, акулите нямат плавателен мехур, който им помага да плуват. По – тежки от водата, те веднага потъват, щом спрат придвижването си. При някои видове черният дроб съдържа леко масло, чието количество се променя според дълбочината и им позволява да контролират плавателността си. Така те могат лесно да изплуват и да се потапят.
Освен това кожата на акулите е много грапава при допир. Тя е покрита с изострени люспи. Те се наричат кожни зъбчета, защото наистина са такива, сраснали се с кожата!

Неравномерно развити сетива
С изключение на някои видове със зрение като на човека, акулите не различават ясно нито формите, нито цветовете. Напротив, обонянието им е изключително развито: могат да усетят капка кръв в 100 л. вода! Макар че слухът им е толкова слаб, колкото на другите риби, акулите усещат нискочестотните трептения, недоловими за човека. Малки клетки, групирани в надлъжни канали и образуващи страничната линия, позволяват на акулата да долавя промените в налягането, предизвикани от движението на животно във водата.

Странно шесто чувство
Акулите имат странно шесто чувство. Благодарение на органи в муцуната / подутини на Лорендзини /отварящи се чрез пори на кожата, акулите са способни да долавят много леки електрически токове. Така засичат електрическите сигнали от биенето на сърцето или от мускулните свивания на жертвата им. Учените смятат, че това шесто чувство им помага да се ориентират в океаните като компас, чувствителен към земния електромагнетизъм.

Яйца или бебета – акули
Обратно на костните риби, които хвърлят хайвера във водата, женските акули се съвкупляват с мъжките, които ги оплождат вътрешно. Много акули, като зебровите или спящите, снасят яйца, които се излюпват за няколко седмици или месеци според вида.Други, като пясъчната акула, са живородни: яйцето се развива във вътрешността на майката, която ражда живи малки. Ако раждането става средно година след оплождането, то бременността на бодлоперата акула бие всички рекорди: 22 месеца! Съществуват също мътещи в тялото акули. Яйцата се разпукват в корема на майката малко преди да бъдат хвърлени във водата.

Разнообразни менюта
Повечето акули са рибоядни. Най – едрите, като китовата или скитащата акула, се хранят изключително с планктон. Някои, като тигровата, са истински санитари на океаните, поглъщайки всичко: риби, чайки, бидони и човешки остатъци от храна. Трети се оказват по – взискателни към менюто си: пясъчните акули се хранят само с мекотели и ракообразни.

Видове:
Свинска акула – С тъмен цвят, тази акула със среден размер дължи името си на набитата си форма и на гърбицата си.
Пясъчна акула – Особено опасна, достига до 5м. дължина
Морска акула – Тази акула използва много дългия си опашен плавник, за да насочва рибните пасажи, които преследва. Достига до 6 м.
Сива акула – Идеалната акула. Опасна за човека.
Синя акула – Среден размер / 3 – 4м. / Опасна за човека.
Черноморска акула - До 1, 5м. Преследвана заради вкусното й месо.
Свирепа акула – Въпреки името си, тази 3 метрова акула не е опасна за човека.
Черна бодлопера акула – Много опасна, със среден размер / до 2 м. / Най – разпространената акула в Северния Атлантик .
Риба чук – Основната й особеност е страничната форма сплеснатата й глава откъдето идва и името й.Очите й са разположени от двете страни на тази учудваща муцуна.
Мако – Достига до 4 м. и скача до 7 м. над водата.
Котешка акула – малък ръст / до 1м. / и с петната по кожата.
Гигантска акула - Огромна акула / до 11м. / с големи хрилни цепки се храни само с планктон.
Скумриева акула – Безобидна за човека, тази 4 м. акула яде само...скумрии.
Средиземноморска акула – Не надвишава 3 м.. Има 7 хрилни цепки и само един гръбен плавник, разположен твърде назад.
Голяма бяла акула – Най – голямата / до 10м. / има зъби от 8см.Една от най – опасните, но и най – редки акули.

Следваща тема: Делфини

Last edited by мими75 : 01.08.2012 at 13:53.
мими75 не е онлайн   Отговори с цитат
Отговор


Теми - опции
мнение
линейно изображение линейно изображение

Правила за форума
Позволено е не да отваряте нови теми.
Позволено е не да отговаряте на други мнения.
Позволено е не да прикачите файлове.
Позволено е не да преработите мненията си.

vB код e включен.
емотикони са включен
[IMG] код е включен
HTML-кодът е изключен.
Отиди на


Всички времена са по GMT 23:40. В момента е 23:40.

Powered by vBulletin® Version 3.6.8 (Deutsch)
Copyright ©2000 - 2014, Jelsoft Enterprises Ltd.