Скъпи форум потребители,

Ако вие искате да се включите активно във форума и да участвате в дискусиите, или искате да започнете своя собствена тема, първо ще трябва да влезете в играта. Моля, регистрирайте се, ако нямате собствен акаунт. Ние очакваме с нетърпение следващото ви посещение във форума! Играйте тук
назад   Zoomumba > Zoomumba - Кът на потребителите > От и за потребителите
Помощ Списък с потребителите Търси Днешните мнения Маркирай темите като прочетени

Отговор
 
Теми - опции мнение
стари 04.08.2012, 13:09   #91
мими75
Форум-херцог
 
Изображение на мими75
 
Регистриран от: 10.04.2011
Мнения: 829
Стандартно

Здравейте отново! Ето и поредната тема за:

Делфините

Род: китообразни
Семейство:Делфини / морски / или Platanides/ сладководни /
Видове: 37 различни вида
Размер и тегло: различни според видовете. Приблизително 2 м. и 110кг. за обикновения делфин.
Размножаване: 1 малко на всеки 2 – 3 години
Продължителност на живота: от 20 до 30 год. , но се смята че може да живее до 60 год.
Храна: риби, калмари, скариди
Скорост: 60км/ч.
Дишане: на всеки 20 – 30 сек, но може да остане под вода до 8 минути
Гмуркане: до 600м. дълбочина

Свръхнадарен атлет
Делфинът принадлежи към разред Китоподобни, като кита, кашалота и морската свиня, т. е топлокръвен бозайник, дишащ с бели дробове, който ражда своите малки и ги кърми. Съществуват 37 вида делфини, които се отличават помежду си по размера / голямата косатка може да стигне до 9м; обикновеният делфин не надхвърля 2 м. и по местоживеенето / студени и топли морета, реки /. Този бозайник превъзхожда рибите в много области: с неоспоримата си интелигентност, със силно развитите си сетивни органи / особено слухът /, но също и с анатомията си, която му осигурява във водата забележителна скорост и ловкост / 60км/ч., скокове на 7м. над водата /.

Общителен и солидарен
Делфинът може да умре, ако в плен е изолиран в басейн. Действително, когато е на свобода, той никога не живее сам. Движи се сред семейна група от няколко възрастни екземпляри, мужки и женски, без йерархия помежду им, придружени от техните малки. Всички ловуват и играят заедно.

Женски делфин и делфинче
Женската ражда най – често само по едно малко. Майката изтиква новороденото на повърхността, за да поеме първата си глътка въздух. Още с раждането си, малкото може да следва майката си, ако тя не плува мнго бързо. Кърменето става под водата. Бозките, снабдени с мускули, изтласкват млакото под налагане / то е много хранително: за 2 месеца малкото удвоява теглото си/. Кърменето продължава близо 16 месеца, а после се заменя с риба. През целия този период майката пази отблизо своето малко. Ако го нападне акула, тя не се кол*edit**edit**edit*е да разкъса черния й дроб с муцунката си!

Навсякъде по света
Делфините са разпространени във всички морета и океани по света: ако по – голямата част живеят в тропическите океани, делфинът на Комерсън предпочита само студените северни води.Голямата косатка и гигантският делфин пък посещават както студените океани, така и топлите норета. Гърбатият делфин се среща дори в естуарите на реките. Накрая, някои делфини като платанистите, с дълга и източена муцуна, живеят само в мътните води на тропическите реки / Амазонка, Ганг, Ян – Тзъ – Киан /.

Добро зрение и добър слух
Обонянието и вкусът не са твърде развити у делфина, но зрението му / поне за морските делфини / е по – скоро добро: очите му, силно раздалечени и изключително подвижни, долавят с точност много близки предмети, както във водата, така и във въздуха. Най – развитото и най – използвано сетиво на делфина е без съмнение слухът. Изключително деликатен, той долавя дори ултразвук / твърде висок, за да бъде дочут от човека / и му позволява да определя дълбочината, посоката и произхода на звука, а също и да общува с други делфини. Благодарение на ушите си, от които се забелязват само два малки отвора отстрани на главата, делфинът може да засече кораби, снабдени с радар, и да се отдалечи много бързо от тях.

Риба на всяко ядене
Всички делфини мигрират, за да следват рибните пасажи, с които се хранят. Риби, калмари и ракообразни: това е менюто на делфините. Косатката напада дори китове или своите събратя. Някои учени смятат, че делфинът парализира жертвите си, като ги бомбандира с ултразвук, излъчван от изпъкналото му чело. Това китообразно е снабдено и с остри зъби, като всички месоядни. Те му позволяват да разкъсва плячката си.

Дори когато спи, той е принуден да излиза на повърхността
Делфинът не може да остане повече от 8 мин. под водата. Двете му мозъчни полукълба се редуват по време на сън; едното винаги будува и дава сигнал за изплуване. Това е истинско автоматично управление на дишането.

Интелигентността на делфините
Мозъкът на делфина прилича на човешкия: също като нас, той притежава малък мозък и силно развита мозъчна кора. Не толкова анатомията на делфина, колкото неговото поведение подтиква той да бъде класиран сред най – интелигентните животни.

Общуване
Сигурно е, че делфините общуват помежду си чрез най – различни звуци: крясъци, такания и подсвирвания. При липсата на гласни струни, които позволяват на човека да говори, именно отворът за дишане препредава звуците, като кара въздуха да трепти. Предполага се, че делфините разполагат със сигнали за общуване, препредаващи различна информация. Но никой още не е способен да ги разбере и да напише речник на делфинския език!

Приятелят на човека
В Античността делфинът често е бил изобразяван върху мозайки, вази, фрески и скулптури... Изглежда винаги е бил приятел на моряците, играл си е около корабите и придружавал плавателните съдове. Делфинът е свързан и с историята на Франция, тъй като наследникът на трона Дофинът, взема назаем името му. Но дали човекът винаги е приятел на делфините, щом затваря някои от тях в атракционни паркове или ги лови в мрежите си?

Всички делфини
Морски делфини
Косатката- е най – големият / до 9м. дължина и 8 тона /. Напада както риби, така и бозайници: дори кит не може да го уплаши. Окраската на кожата му е черна и бяла.
Делфинът Афалина или твърде редкият синьо – бял японски делфин, са по – малки и не толкова страшни.
Белият зъбат кит Белуга надхвърля 4 м. и свири „като дрозд”.
Нарвалът притежава зъб, преобразуван в бивник, с дължина 2 м. Белугата и нарвалът се срещат в ледените морета на полярните области.

Сладководни делфини / Platanides /
5 вида сладководни делфини или платанисти живеят в Югоизточна Азия и Южна Америка. Тъй като имат твърде лошо зрение, те използват ехолокацията, за да се ориентират и ловуват в калните устия, където живеят. Гръбната им перка е малка, но гръдните им плавници са широки, а муцуната е дълга и тънка. розов делфинамазонски речен розов делфин


Следваща тема: Пингвини

Last edited by мими75 : 04.08.2012 at 13:36.
мими75 не е онлайн   Отговори с цитат
стари 11.08.2012, 12:29   #92
мими75
Форум-херцог
 
Изображение на мими75
 
Регистриран от: 10.04.2011
Мнения: 829
Стандартно

Привет отново приятели! Парадът на морските животни продължава... Днес е ред на:

Пингвини / императорски пингвин /

Пингвините спада към семейството на птиците, които не летят. / Разделят се на 2 големи групи : Бягащи – Щраус, Нанду, Ему, Казуар, Киви; и Императорските пингвини /.
Пингвините са древни птици. Още преди 80 млн. години те са били отлични плувци. Тогава някои от тях били по – високи от 2 метра.

Пингвински... студ
Императорските пингвини / Aptenodytes forsteri / живеят сред ледовете, оградени от студени води, като предпочитат бреговете на Антарктида. Някои видове се срещат и в райони с по – мек климат. За да устоят на полярните температури / до -50 С градуса и вятър със скорост 120км/ч. /, императорските пингвини са защитени с пласт тлъстина от 3 слоя пера. Анатомията и окраските в сиво, синьо, черно и бяло са еднакви при всички императорски пингвини. Но качулите, райетата и цветните линии върху главата и торса, както и ръстът и теглото, позволяват да се разграничават отделните видове.
Видове – 6 рода и 17 вида, 3 вида живеят на тропиците.
Очилат, златовежд / макаронен /, кралски, пингвин Адели..
папуаски пингвин

кралски пингвин

Хумболтови пингвини
Пингвин Адели


Златовежд пингвин

Магеланов пингвин



Качулат пингвин

Очилат пингвин

малък пингвин

Птици плувци
Императорският пингвин е идеално пригоден за живот във водна среда – хидродинамичното му вретеновидно тяло среща малко съпротивление във водата. Тесните му, но много силни малки крила са истински плавници, с които той се придвижва бързо, а опашката му и късите здрави крака с плавателна ципа му служат за кормило. Според вида, императорският пингвин може да остане под водата от 30сек. до 18 мин. Ловки и грациозни във водата, на суша те стават тромави. За по – бързо придвижване предпочитат да се пързалят по корем, отколкото да ходят!

Безкраен танц
Императорските пингвини живеят на колонии от хиляди индивиди. Женската снася едно единствено яйце на 2-3 години. Мътят мъжките – всеки по едно яйце, скрито в гънка на корема. Това трае 2 месеца, през които те въобще не се хранят / живеят от мастните си резерви : притискат се едни в други и непрекъснато се местят, за да се възползват всеки на свой ред от благоприятната топлина по средата на групата. / сформират се 30 гнездови колонии,от общо 150 000 птици /. За това време на гладуване 45 килограмовите птици загубват 40% от теглото си. Първоначално загубват по един килограм дневно. Първо се стопява коремната им мас, която е 5 – 6 кг., но после започват да отслабват и всички мускули. Понякога така изнемощяват, че не дочакват завръщането на своите съпруги. По време на скитането си женската се угоява и когато се завърне, тя е готова да смени изнемощелия си другар. Гушата й е пълна с полусмляна храна, събрана от скитанията й в морето. 2 дни пиленцето се освобождава от черупката на яйцето. Първата храна то веднага получава от майка си. Отначало наддава по 2 кг. седмично. Докато навърши 6 месеца, то е скрито под коремния кожух на майка си. А на 6 мес. малкото се покрива с пера. През септември цялото семейство се присъединява към останалите птици. Сформират се т. нар. „ детски ясли”. В тях се отглеждат по няколкостотин пингвинчета, които се пазят от птици гледачи.
Императорският пингвин е единствената птица, която почти не стъпва върху гола земя. През целия си живот, когато не е в морето, той се придвижва само по снежни полета и ледени блокове. Самото яйце е 500гр. и е с размери 12 : 9см. Появява се 25 дни след като се оформи двойката пингвини. Брачният съюз се запазва за цял живот!
Хранят се предимно с риба, раци и калмари, но не се отказват и от мърша и водорасли. Императорският пингвин е шампион по гмуркане сред птиците. Във водата развива скорост до 36 км / ч. и достига до 200 м. дълбочина!


Следваща тема : Медузи и корали

Last edited by мими75 : 11.08.2012 at 13:41.
мими75 не е онлайн   Отговори с цитат
стари 16.08.2012, 13:23   #93
мими75
Форум-херцог
 
Изображение на мими75
 
Регистриран от: 10.04.2011
Мнения: 829
Стандартно

Здравейте приятели! Ето и поредната морска тема / малко подранила, но е ясно защо... / за:

Медузи и корали

Парливи животни
Хидри, медузи, актинии, корали образуват типа на книдариите, „ копривните мешести”. Тази група обхваща много примитивни водни видове, повечето морски. Тялото им с формата на торба има само един отвор, който служи за уста и анус. Около него са разположени като корона много пипала. Актиниите понякога имат стотици пипала. Те са покрити с клетки, действащи като спринцовки, пълни с парализираща отрова. Пипалата позволяват на копривните мешести, до едно хищни, да улавят плячката си / ларви, скариди, риби /, за да се хранят и да се защитават.

Уседнали или скитащи
Книдариите се срещат под две форми, наричани „ полип” или „ медуза” / да не се смесва с животното под това име /
Формата „ полип” съответства на по – скоро цилиндрично животно, закрепено на твърда основа. Устата му е горе, между пипалата.
Формата „ медуза” съответства на свободно животно, което плува и прилича на камбана. Устата му е насочена надолу. Книдариите прекарват целия си живот под едната или другата форма. Някои обаче при растежа си приемат едната, после другата форма.

Големите медузи
Големите медузи са снабдени с предпазна обвивка, чадърче, както и с преграда, обхващаща стомаха. Тези безгръбначни, които плуват, сред планктона, са прозрачни, желатинообразни и много богати на вода. Наистина тялото им представлява 95% вода / при човека са 70 %, а при рибите 80% /. Това им позволява да плуват лесно. Малко по – тежки от водата, медузите обаче трябва постоянно да отварят и свиват чадърчето си, за да не потънат и за да се придвижват.

Сложен цикъл на живот
За да се размножават медузите изхвърлят яйцата си праз устата. От яйцето се излюпва ларва, която плува известно време, а след това се закрепва за морското дъно и се превръща в полип. Той се разделя на слоеве, които малко по малко се отделят и от всеки се образува медуза. Все пак не всички медузи минават през стадия на полип. От яйцата на светещите медузи, виолетов и фосфоресциращ вид, се развиват направо млади медузи.

Внимание с медузите
От тялото на медузите висят пипала, с които ловуват. Допирът до тях може да предизвика у човека силни изгаряния. Отровата на медузите с многозначителното име „ морски оси”, които се срещат около австралийското крайбрежие, може да убие човек за минути. За щастие не всички видове са опасни. Въпреки огромния си размер, цианеята изгаря съвсем леко. Други медузи като аурелията / ушата медуза / са безопасни за човека. Някои животни не се страхуват от медузите. Има делфини и костенурки, които ги ядат, а малки рибки ги използват за убежище.

Армада от медузи
Диаметърът на медузите варира от няколко сантиметра до 2 м. Пипалата на цианеята от арктическите морета стигат до 20см. дължина, а тези на физалията 30см.!. Тази медуза от тропическия Атлантик притежава тяло с диаметър 10 – 20 см. и се появява като воал на повърхността. В група тези животни наподобяват някогашните военни флоти, затова ги наричат още „ испански каравели”. Най – голямата медуза в света тежи 381 кг.!

Актинии, корали, горгони
Сред книдариите се различава една категория животни, съставена от актинии, корали и горгони: това са „ животните цветя”. Те не приемат формата „ медуза”. Живеят винаги закрепени като полипи. Морските актинии са самотници, а коралите и горгоните живеят на колонии.

Морски актинии
Те живеят закрепени за скали, пясък или ракоини. Някои тропически видове достигат до 1 м. в диаметър. Когато са изплашени или извадени от водата, те свиват попалата си и образуват топка, като показват само кръгъл отвор. Актиниите могат да погълнат голяма плячка, което деформира тялото им докато я смелят! Някои служат за убежище на рибите клоуни, които понасят отровата им поради защитното си покритие.

Корали
Рифообразуващите корали отделят варовик, за да се закрепят устойчиво. Така постепенно си изграждат скелет. Един път годишно, при особено положение на Луната, те изпускат във водата милиарди мъжки или женски клетки, които се съединяват и образуват яйца. Тези корали обикновено живеят на колонии в бистри води и при температура минимум 20 C.
Рифообразуващите корали са в основата на учудващо архитектурно постижение. Големия коралов риф до Австралия, дълъг 2300км. е толкова впечатляващ, че се вижда с просто око от Луната!

Жив пръстен : атолът
В тропиците коралите участвуват в изграждането на коралови рифове. В Индийския и Тихия океан съществуват пръстени от плоски острови, които затварят една лагуна. Този пръстен, наречен атол, е съчетание от корали и варовикови водорасли. Слой подир слой те изграждат рифа, докато се покаже на повърхността.

Горгони
Горгоните приличат на сплеснати храсти или ветрила благодарение на твърдия си скелет от рогово вещество. Те се разполагат перпендикулярно на теченията, за да улавят преминаващия планктон. Горгоните живеят закрепени за дъното до 4000м. дълбочина. В топлите морета се срещат на дълбочина от 200 до 3000 м. В Седиземноморието само бялата горгона живее при силна светлина. Горгоните образуват колонии, които служат често за опора на други организми, като сюнгерите или хидрите, както и за жилище или храна на мекотели, като неосимниумите. Някои тропически видове достигат 1м. височина.

Червен корал
Червеният корал е горгона, чиито пипала не са от рогово вещество, а от варовик. Среща се в Средиземно море на дълбочина от 50 до 100м. Това е вид, типичен за стените и таваните на пещерите, където расте надолу със скорост 4см. на 10 год. Живеещи в колонии, тези многобройни бели полипи се свързват чрез канали и образуват храстчета с височина от няколко десетки сантиметра. Този вид има яркочервен или розов скелет, който се използва в бижутерията. Срещат се и някои бели колонии.

Меки корали
Съществуват корали без твърд скелет: алсиониумите.Те образуват разклонени месести колонии. Полипите в тях са свързани помежду си и са потопени в желатинообразна маса, което им придава известна гъвкавост. При опасност могат да се свиват. Ако гмуркач докосне върха на полип, постепенно всички се свиват: съобщението обикаля без проблем! Тези меки и пълни с вода корали се срещат в топлите морета, но също и в Европа.


Следваща тема: Раковини

Last edited by мими75 : 16.08.2012 at 13:44.
мими75 не е онлайн   Отговори с цитат
стари 28.08.2012, 13:06   #94
мими75
Форум-херцог
 
Изображение на мими75
 
Регистриран от: 10.04.2011
Мнения: 829
Стандартно

Здравейте приятели! Ето и последната морска тема посветена на:

Раковини

Мекотели с черупка
Черупчестите са мекотели, обикновено морски, снабдени с черупка, предпазваща мекото им тяло. Започват живота си като яйце, после се трансформират в ларва, която си образува твърда обвивка, след като се закрепи. За тази цел животното вплита в основа от протеини кристали на калциев карбонат, които се произвеждат от една гънка в тялото му, наречена мантия. Черупката расте с животното. Много коремоноги разполагат с нещо като” врата”, с която запушват входа на черупката. Ако е обезпокоено, мекотелото се дръпва навътре в „къщата” си и се затваря там далеч от дразнителя си. Върху някои раковини се различават пръстени: това са белези на растежа.

Живот под пясъка
От скалите до дълбините, всички морски среди са колонизирани от черупчестите, макар че повечето живеят в плитките води върху пясъчни или тинести дъна. Много от тях предпочитат тропиците, където се срещат най – разнообразни видове. Топлите води на кораловите рифове привличат много разноцветни конуси, каури с блестящ емайл, волути или тридакни. В заливчетата на скалистите брегове се срещат литорини, тръборози или патели, а по пясъчните брегове – много двучерупчести. Повечето от тях се заравят и живеят скрити в пясъка, но оставят често следи по плажовете.

Коремоногите
Водните мекотели се разделят на 5 основни класа, от които най – големият, тозина коремоногите, обхваща 40 000 морски вида, без да броим сладководните. Дишането обикновено става с хриле. Някои коремоноги дишат снабдени с дробове и затова трябва да излизат на повърхността, за да дишат.Тези морски охлюви имат силно развит крак, който съдържа вътрешните им органи. Обикновено идеално усукана около въображаема ос, тяхната черупка може да приеме формата на купол, барета или конус.

Двучерупчестите
За разлика от коремоногите, черупката им е разделена на две части. Те са свързани с еластично сухожилие, което позволява на животното да се отваря. Затварянето се осигурява от два силни мускула, закрепени върху черупката. За да се хранят двучерупчестите се открехват и филтрират органичните частици от водата. Животът им е по – спокоен от този на коремоногите, защото те са неспособни да пълзят. Ето защо остават зарити в пясъка или тинята, крият се по пукнатините на скалите или се закрепват върху някаква подпора.

Главоногите
Този клас обхваща хищни животни с добре развита глава, очи и пипала с вендузи, разположени около уста с формата на човка.Той групира октоподи,калмари и сепии, а само един вид главоноги притежава външна черупка: наутилусите. Във вътрешността си черупката им е разделена на много седефени клетки. Изпълнени с газ, те позволяват на животното да плува по – добре. Тялото на наутилуса живее във външното отделение – най ново и най – обширно.

Хитони и денталиуми
Те образуват два класа от примитивни животни, които се срещат в почти всички морета. Хитоните има черупка от 8 плочки, застъпващи се като керемидите на покрив и обхванати от пояс. Познати са над 600 вида. Те се свиват на кълбо като мокриците, когато са откъснати от подпората си.Що се отнася до денталиумите, чиято форма напомня слонски бивни, те са над 1000 вида.Тези дълбоководни мекотели се заравят в пясъка или тинята. Те нямат нито глава, нито очи, нито хриле, но притежават голям крак.

Видове
Тигрова ципея / Cypraea Tigris / - Тази раковина живее под коралите. Разпространена в Индийския и Тихия океан. Размер: 9см.

Златиста ципрея / Cypraea Аurantium/. Тя се среща извън рифовете в Югозападния Тихи океан. Размер: 9 см.

Розоволист мурекс / Chicoreus Palmarosae /. Този мурекс, приличащ на скулптура, живее в Шри Ланка и Филипините. Размер: 10 см.

Конус морска слава / Conus Gloriamaris /. Живее в дълбоките води на Западния Тихи океан. Размер: 11 см.

Гигантски долиум / Tonna Galea/. Присъства в повечето морета, защото ларвите му остават в този стадий дълго и плават по теченията. Размер: 15 см.

Епископска митра / Mitra Mitra /. Живее в плитките пясъчни води на индо – тихоокеанската зона. Размер: 10 см.

Пектен Лъвска лапа / Lyropecten Nodosus /. Среща се в открито море на югоизток от САЩ и Бразилия до 30 м. дълбочина. Размер: 11 см.

Южно морско гребенче / Chlamys Australis /. Оранжеви, пурпурни или червени, тези южни раковини имат едноцветна и блестяща черупка.

Гигантска тридакна / Tridacna Gigas /. Този гигант от кораловите рифове е най – голямото двучерупчесто в света. Може да достигне до 250 кг.! Размер: 1,30м.

Наутилусите някога са били част от преобладаващите морски безгръбначни. Днес съществуват само 5 вида в Западния Тихи океан. Нощни животни, те живеят на стотици метри дълбочина и рядко излизат на повърхността. Тялото им има от 40 до 50 пипала без вендузи. В романа си „Капитан Немо” Жул Верн дава името им на прочутата подводница на капитана „ Наутилус”.


Следваща тема: Огромна като обем, поне към 15 теми...
Птиците: Колибри

Last edited by мими75 : 28.08.2012 at 13:16.
мими75 не е онлайн   Отговори с цитат
стари 29.08.2012, 06:25   #95
desi23
Форум-комисар
 
Изображение на desi23
 
Регистриран от: 20.05.2011
Мнения: 576
Стандартно Колибри

Колибрито е сред най-малките видове птици. Те могат да се движат из въздуха,размахвайки крилцата си по19-20 пъти в секунда, като боря на маховете зависи от самия вид. Освен другите си качества, те са уникални и с това, че могат да се движат назад, никой друга група птици не може това. Скоростта с която се движат варира от около 15 метра в секунда или 54км в час.
Колибритата се хранят с нектар от цветята, което ги прави много важни,наред с пчелите, за опрашването на растенията.Също както пчелите те могат да извличат захарта от нектара и не събират нектар от цветя,които са с под 10% захарност.
В нектара няма достатъчно протеини, аминокиселини и витамини за нуждите на колибрито и затова то трябва да си набавя такива от други източници като се храни с паяци и други насекоми.
Повечето видове имат издължени човки, но някои са развили такива, свързани с определен начин на хранене, например някои имат къси човки, които използват за да събират нектара от цветя, които не са с удължени цветове.
Колибрито е еволюирало изцяло зависещо от заобикалящата го природа, т.е. от цветята с които се храни, затова и различните видове имат различни по вид и форма , функции човки, според цветята от които се налага да извличат нектар. Ако цветята изчезнат или намалеят колибрито е обречено на смърт.

Много от тях умират още през първата година от живота си, най-вече в най-уязвимия им период на излюпване и когато напускат гнездото. Тези, които успеят да оцелеят доживяват до около десет годишна възраст. Но този дълъг живот е само при някои видове, повечето живеят около 3-5 години.

Колибрито обитава различни части на Америка, от Аляска до Тиера де Фуего, включително и Карибските острови. По-голямата част от вида се срещат по тропиците и субтропичните зони на южна и централна Америка. По-малко се срещат в западната част на щатите и западна Канада.Колибрито е миграционна птица.
Мъжките не вземат участие в отглеждането на малките. Повечето видове строят гнезда под формата на чашка, на клона на някое дърво. Използват паяжини за да задържат компонентите на гнездото, а уникалните качества на паяжината позволяват гнездото само да се разширява заедно с растежа на малките.

desi23 не е онлайн   Отговори с цитат
стари 06.09.2012, 12:00   #96
мими75
Форум-херцог
 
Изображение на мими75
 
Регистриран от: 10.04.2011
Мнения: 829
Стандартно

Здравейте отново приятели и честит празник на всички! Благодаря на desi23 за темата за колибрито и с нейно одобрение ще допълня още някои факти за уникалната птичка.

Колибри /допълнение /

Само рекорди и интересни факти
Гигантският бръмбар Голиат от тропическа Африка достига 11 см. дължина и 100гр. тегло, а пчелното колибри /Acestura bombus / от Куба, Перу и Еквадор – съответно 5, 7 см. и 1. 80 гр. Това са два противоположни рекорда сред най – специализираните за летене животински групи на земята!
Теглото на червеното отшелническо колибри /Phaetornis ruber / е 1, 64 – 1. 80 гр., а сърцето му – 0,04 гр., но въпреки това то се нарежда на първо място в цялото животинско царство като животно с относително най – голямото сърце!
Освен всичко друго, това е птицата с най - малко пера - около 1000 бр. / в сравнение с другите птици - 25 000 бр. /!
Някои видове дори хъркат по време на сън!
Подобен по размери е и върбинковият медосмукач, чието гнездо се побира в чаена лъжичка, а яйцата му са по – дребни и от грахово зърно. Среща се само на Големите Антилски острови и на дължина достига до 6см. Някои видове колибри се срещат много рядко и са на изчезване, затова са включени в Червената книга. Непрестанният стремителен полет изисква непрекъснато попълване на енергийните им нужди. Затова през деня те изяждат по 3 – 4 гр. нектар, т. е. два пъти повече от собственото си тегло.
Но не всички видове колибри са толкова малки. Някои видове са с размерите на на славей, чинка и дори на скорец / исполинското колибри /. Едрите видове са предимно насекомоядни. Те по – лесно понасят нощните застудявания и дори един вид, достигащ до Аляска, през последните години е видян на територията на Русия, където е прелетял до някои от Източните Командорски острови.

При лошо време, дъжд, ниски темперарури и най – вече всяка нощ колибрито изпада в състояние на вцепенение. Тогава телесната температура им се понижава почти до тази на околната среда, а и понякога спада и до 10 С градуса.Така птичките за кратко време икономисват необходимата енергия за поддържане на телесната температура. Сутрин и след подобряване на условията те постепенно възвръщат активността си.

Видове колибри
Известни са 340 вида, обединени в 100 рода и приозлизащи от едно семейство Колиброви / Trochilidae /
саблеклюно колибри


Бенджаминово колибри

Колибри - албинос / много рядък вид /



Синьо - зелено колибри / може да хърка! /

Колибри - сафо

Черноухо колибри
Червеногушо колибри

Пчелно колибри / най - малката птичка в света /
Вимпелоопашато колибри








Следваща тема: Глухар

Last edited by мими75 : 06.09.2012 at 12:56.
мими75 не е онлайн   Отговори с цитат
стари 07.09.2012, 19:16   #97
desi23
Форум-комисар
 
Изображение на desi23
 
Регистриран от: 20.05.2011
Мнения: 576
Стандартно

Здравейте, приятели! Ето Ви малко информация за птицата Глухар:

Глухарят (Tetrao urogallus), познат също като Див петел, е най-големия член на сем. Фазанови, достигайки над 1 метър дължина и 4кг тегло. Среща се в Азия и Европа, включително и в България.

Класификация
За пръв път е описан от Карл Линей (Linnaeus) през 1758г. със сегашното му латинско наименование - Tetrao urogallus.

Описание
Мъжкият и женската могат лесно да бъдат различени по размера и цветовете.
Мъжкият е по-голям, със средно тегло 4,3кг, достигащо да 6,3кг при големи екземпляри. На дължина е от 74 до 100см с размах на крилете от 1,2м. Перата по тялото са тъмносиви до тъмнокафяви, а по гърдите тъмнозелени с метален отблясък. По крилата и под опашката са от черни до бели.
Женската е много по-малка, с тегло около два пъти по-малко от на мъжкия (около 2кг). Тялото и от клюна до опашката е приблизително 54-63см, а размаха на крилете и е 70см. Перата по горната част на тялото са кафяви с черни сиви черти. От долната страна са по-светли и бледожълти.
И двата пола имат пера по краката, които ги защитават то студа през зимата. Те оставят ясни следи в снега през зимата и могат лесно да бъдат различени по размера на отпечатъците им. Имат светлочервени точки над всяко око където липсва перушина.
Малките имат защитна окраска, която ги защитава от хищници. На около 3 месеца, към края на лятото, малките постепенно започват да сменят “бебешката” си перушина и придобиват оперението на възрастни.

Разпространение и хабитат
Глухарят не е прелетна птица. Гнезди в северните части на Европа и в западна и централна Азия. Среща се предимно в планините, а на север, където е и по-разпространен и в равнинни гори. Предпочита тихи и спокойни иглолистни гори, богати на тревисти полянки, храсти, дървета със силни и хоризонтални клони на които спи, изобилие от вода и не на последно място мравуняци.
В България се среща само в иглолистните и буковите гори на местността Беглика. С тяхното изсичане намаля и броя на дивите петли. Сериозна заплаха за глухаря е и незаконният лов за препариране. Той е вписан в Червената книга на България, като изчезващ вид. През Август се проведе фестивала “Беглика фест”, чийто цели са да съхрани популацията му в България, като се обявят няколко ключови местообитания на глухари в Родопите за защитени местности.

Начин на живот и хранене
Глухарят се храни има разнообразна меню включващо листа и пъпки на растения, дребни плодове, насекоми, треви, рядко гущерчета и дребни змии, а през зимата предимно иглички от иглолистни растения. В изпражненията може да се забележат остатъци от храната им, които достигат 1см в диаметър и 5-6см на дължина. През по-голямата част от годината изпражненията са твърди, но с узряването на боровинките, те стават основна част от менюто на глухаря и изпражненията му стават безформени и синкаво-черни.
Дивия петел е тревопасен и се храни предимно с боровинки и други дребни плодове, както и семената на някои треви през лятото. Малките пиленца се хранят с по-богата на протеини храна през първите си седмици, която включва предимно насекоми.



През зимата, когато снега покрива повечето растителност на земята, Глухарят прекарва почти целите си дни и нощи по дърветата, където се храни с игличките на иглолистите дървета (смърч, бор и ела). Той се нуждае от пясък и малки камъчета, с чиято помощ храната се смила на по-малки парченца.
Мъжките „окупират” територия от около 500–600 хиляди квадратни метра, в която не допускат други мъжки. Женските също пазят своята територия, но тя рядко надхвърля 400 хиляди квадратни метра. Териториите на женските и мъжките могат да се застъпват.
Те са активни само през светлата част на денонощието (предимно сутрин и привечер). През нощта спят на хоризонтални клони по дърветата. Използват едно и също място за спане в продължение на няколко нощи.
Докато малките още не могат да летят, женската прекарва нощта с тях в гнездото. През зимата женските рядко слизат на земята, а повечето следи в снега са от мъжките.

Размножаване
Размножителния сезон при Глухарите започва между Март и Април и завършва между Май и Юни, в зависимост от началото на пролетта, развитието на растителността и надморската височина.
В началото мъжкия застава с повдигнати и разперени опашни пера, изправен врат, с клюн сочещ към небето, провиснали крила и започва типичната си ария. Тя се състои от четири части. Можете да чуете песента на Глухаря и да видите неговия танц.
Мъжкия прелита от дървото на което е стоя до някоя поляна в близост и продължава своя танц. Понякога той се отдава изцяло на изпълнението си и дори не обръща внимание на заобикалящите го звуци и движения. Това го прави лесна жертва на хищници и ловци. Заради това хората са мислели, че по време на танца си оглушава, от където идва и името му.
Глухаря е полигамна птица и не полага никакви грижи за малките.
Женските сами правят гнездата си, които представляват плитка ямичка на земята покрита с пера и клонки. В рамките на 10 дни тя снася от 4 до 12 яйца (обикновено около 8).Яйцата са приблизително със същия размери и форма като кокошите, но са покрити с кафяви точки. Мътенето продължава 26-28 дни.
В началото женските са много чувствителни към смущения или заплахи и лесно могат да напуснат гнездото. Гнездото обикновено е скрито под ниски клони на млади дървета или под паднали клони. Женската рядко прекарва повече то час извън гнездото, като през това време се храни. Яйцата се излюпват почти едновременно, след което тя напуска гнездото заедно с пиленцата.
През първите дни след излюпването малките са изцяло зависими от майка си и се нуждаят от топлина, тъй като не са в състояние да поддържат сами телесната си температура (41 градуса). През студените и дъждовни нощи женската топли малките на всеки няколко минути.
Те търсят сами храната си, която е основно насекоми: гъсеници, мръвки, бръмбари и др. малките растат много бързо и по-голямата част от енергията, която приемат се трансформира в протеини, които изграждат мускулите на крилата.
На 3-4 седмици вече могат да правят кратки полети и в топлите нощи спят сами на клони в дърветата. На 6 седмици вече са в състояние да поддържат сами телесната си температура. На 3 месеца сменят перушината си и вече двата пола могат лесно да бъдат различени.
desi23 не е онлайн   Отговори с цитат
стари 12.09.2012, 13:08   #98
мими75
Форум-херцог
 
Изображение на мими75
 
Регистриран от: 10.04.2011
Мнения: 829
Стандартно

Привет отново приятели! Благодаря на desi 23 за прекрасната и изчерпателна тема за птицата глухар / Имаш 6 от мен предсрочно преди започване на новата учебна година /!

Ето и новата тема за:

Бухал / буляк /
Bubo Bubo
Сем. Совови
Разред: Совоподобни
Разпространение: Европа, Азия, Северна Америка
Видове :16
Храна:дребни и средни по размер бозайници и птици

Бухалът се среща само в изолирани места, но в обширни територии от Европа и Азия: в стари широколистни и иглолистни гори, степи, полупустини, влажни низини и сухи скалисти терени. Ето защо в различните области бухалът ловува най – разнообразни животни – от болни, новородени и млади сърни, елени, лосове, както и мърша от тези видове, млади и възрастни лисици, златки и други хищници до едри насекоми, най – често бръмбари, даже раци и риба. Особено обича таралежи и змии, като не се страхува от отровата на пепелянката. Напада всички по – дребни птици в ловния му участък.
У нас се среша в скалисти райони недалеч от вода – средно глеми реки и езера. Прави гнездата си в скални вдлъбнатини и цепнатини в дъното на скални корнизи и хралупи на стари дървета или в клоните им, а дори и в стари крепости и изоставени гробища. Понякога използва и изоставени чужди гнезда на едри птици, като сива и голяма бяла чапла, кресливи и скални морски орли и др.
Женската снася най – често 2 – 3 бели яйца на интервал от 2- 4дни и започва да мъти още след снасянето на първото яйце. Затова излюпените след 35 – дневно мътене малки са с различна възраст. Семейната двойка бухали се запазва за цял живот. Женската винаги е по – едра от мъжкия.
Рядко храната стига за всичките малки пиленца, особено ако са 5 – 6. Тогава по – едрите и здрави бухалчета изяждат събратята си, за да могат да продължат рода и да водят самостоятелен живот. Младите стават полово зрели на 2 година.

В България поради масово бракониерско унищожаване на вида, бухалът е записан в Червената книга. Останали са около 130 двойки. В Украйна и Беларус видът е още по – рядък. В Унгария са останали 11 до 25 двойки, в Полша – 50. Може би най – добро е състоянието на вида на Скандинавския полуостров, където например само в Норвегия има около 500 – 600 двойки.

Бял бухал

Вирджински бухал

Следваща тема: Паун
__________________
мими75 не е онлайн   Отговори с цитат
стари 13.09.2012, 11:42   #99
desi23
Форум-комисар
 
Изображение на desi23
 
Регистриран от: 20.05.2011
Мнения: 576
Стандартно

Здравейте мили приятели! Благодаря на Мими 75. Пауна е едно от любимите ми животни и аз искам да Ви кажа няколко думи за него.
Паун

Опашката на пауна е с нормално дълги пера. В задната част на тялото както при всички останали кокошеви птици. Това което е чара на пауна дългите красиви пера разпервани най-вече в брачния период и което наричаме опашка всъшност не е. Това са гръбни пера с различна дължина и окраска подредени така че при надигането им най-отзад са най -дългите а върху тях и встрани по-къси с различни форми пера.При надигането им те се опират до перата на истинската опашка , а погледната отпред е един полукръг с равномерно подредени пера, които при подходяща светлина сияят с всички цветове на дъгата. Тази неземна красота определено би трябвало да подмами женската към партньора и,но фунцията на "опашката" не се изчерпва до тук. При този голям габарит създава впечатление за огромна птица която трудно може да бъде победена от съперник или хищник.Другата функция е за продължаването на вида, с помоща на така наречената разперена опашка мъжкия отлъчва женска от стадото и я подкарва към задънено място или започва да се върти в кръг около нея с издаване на продължителен креслив звук и потреперване на крилата .След този ритуал ако женската е готова се извършва оплождането за продължение на вида.
Дългите красиви пера на пауна започват да нарастват още през есента като придобиват окончателния си размер в ранна пролет преди брачния сезон.Обикновенно след приключване на ритуала (средата на лятото) перата започват да падат (линеят), като на тяхно място изникват нови за да пораснат до следващия сезон. В този момент, ако се събират всеки ден се получават срахотни букети пера които имат декоративна стоиност.

desi23 не е онлайн   Отговори с цитат
стари 11.11.2012, 09:35   #100
tronkov
Автор с потенциал
 
Регистриран от: 13.06.2012
Мнения: 44
Стандартно

ето и от мен

когато първите екземпляри на птицечовките пристигнали в англия през 1798г мнозина зоолози помислили, че това създание е фалшиво и че е направено изкуствено, като са съединени части от различни животни. те считали, че е невъзможно да има същество с патешка човка, тяло на видра и опашка на бобър

някои прилепи притежават големи уши и няколко слоя кожа около носа, за да засичат плячката с отражинието на звука. други пък имат тръбовидни ноздри, с които надушват храната.

бодливият дявол от централна австралия ма застрашителен външен вид, но в дейатвителност не е нищо повече от безобиден мравояд.добре се приспобява към живота в пустинята-например разположението на луспите му помагат да насочва дъждовните вода към устата си.

рогата на елените са така устроени, че да не се заклещват. мъжките карибу снишават разклонените си рога и се бутат, за да определят кой е по-силен.победителят се чифтосва с женските от стадото, докато победеният изчаква друга бъзможност за да изпробва силата си.
tronkov не е онлайн   Отговори с цитат
Отговор


Теми - опции
мнение
линейно изображение линейно изображение

Правила за форума
Позволено е не да отваряте нови теми.
Позволено е не да отговаряте на други мнения.
Позволено е не да прикачите файлове.
Позволено е не да преработите мненията си.

vB код e включен.
емотикони са включен
[IMG] код е включен
HTML-кодът е изключен.
Отиди на


Всички времена са по GMT 19:06. В момента е 19:06.

Powered by vBulletin® Version 3.6.8 (Deutsch)
Copyright ©2000 - 2014, Jelsoft Enterprises Ltd.